Relief of Lioness with a cub. Stara Zagora, XI-XII c.

English Language

Temple of Apollon and Temple of Artemis. Bronze coins minted in Augusta Trayana. III c. Reverse

История на Стара Загора

Стара Загора се намира в Южна България.Той е един от големите градове в страната, с население от 200 000 жители. Разположен е в полите на Средна гора на 197 м. надморска височина, на тераса наклонена на юг и изток. Климатът на града е умереноконтинентален със сино влияние на Средиземноморието през долината на река Марица. Средната температура е +13° С. Това място е благодатна земя, стратегически кръстопът, през който минават важни транспортни артери между изтока и запада, севера и юга. Затова тук е имало живот от праисторическата епоха до наши дни.

Първите обитатели на Стара Загора са земеделскоскотовъдни общности, които са дошли по тези места в края на VII и началото на VI хил. Пр. Хр. (новокаменната епоха). Техните селища, които са били обитавани в продължение на две-три хилядолетия, са селищни могили. В чертите на съвременния град се намират пет праисторически поселения. Сред тях е Берекетската могила – най-голямата праисторическа селищна могила в България. Тя е висока 17 м. и има диаметър при основата си 250м.

В Стара Загора са проучени и консервирани две ”неолитни жилища” (VI хил пр. Хр.), които са най-добре запазените и с най-богат инвентар жилища от тази епоха в Европа.

На 7 км. северозападно от града, в местността Мечи кладенец, праисторическият човек се е докоснал до първия метал – медта (края ня V хил. Пр. Хр.). Тук, в най-древните медни рудници на Европа, в открити галерии, е добивана медна руда и са изработвани медни изделия, изнасяни в обширен ареал, стигащ до средното течение на река Волга.

Поселищният живот в Стара Загора и нейните околности продължава и в годините на тракийската древност. През IV в. пр. Хр. е съществувало значително древно тракийско селище, известно под името Берое.

Около 107 г. сл. Хр., недалеч от Берое, император Марк У. Траян (98-117 г.), основал град Улпия Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след Филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до средата на III в. е сякъл собствени монети.

От античния град са разкрити форум, некрополът, улици, обществени и частни сгради, цветни подови мозайки и др.

В резултат на готските, а по-късно на хунските, аварските и славянските нашествия Берое (Верея) е в значителна степен опустошен.

След създаването на българската държава градът започва да се налага като военностратегически и админстративен център. Намирайки се в погранична зона, той обслужва политическите интереси на България и на Византия. За значимостта му говори фактът, че през 784 г. е посетен лечно от императрица Ирина, която възстановява крепостните му стени. Тогава градът е бил преименуван на Иринополис.

След 812 г. той е завладян от хан Крум и влиза в границата на българската държава. Възстановено е старото име Берое.

След началото на похода на императора Йоан Цимисхий срещу България, в 969 г. Берое отново е завладян от византийците. Тогава получават статут на стратегически център.

При управлението на династията на Комнините той е превърнат в императорска резиденция.

От периода XI – XII в. датират най-значимите средновековни археологически паметници на града, сред които се открояват 5-те каменни релефа с изображенията на животни.

Берое запазва статута си на админстративен център на област в границите на българската държава до управлението на цар Иван Асен.

След средата на XIII в. започва постепенно да запада.

При завладяването му от турците към 1364 г., той е незначителна полуразрушена крепост, като дори в историческата памет на местното население не е съхранено името й. Турците дават ново име на града, първоначално Ески Хисар, а по-късно Ески Загреси Хисар – Ески Загара, като последното име се използва като официално до 1871 г.

През Възраждането, XVIII – XIX в., градът се превръща във важен икономически център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна. Появяват се първите фабрични предприятия. Още през 1858 г. Стара Загора е с пет мъжки и три девически училища и е създадено градското българско читалище. В края на 50-те години на XIX в. се появява и българското име Железник, а през 1871 г. официално е прието сегашното му име Стара Загора и се учредява Старозагорската епархия.

По време на Освободителната война на 31 юли 1877 г., край Стара Загора става първият голям сблъсък в Южна България между двете воюващи сили, Турция и Русия. В резултат на този бой градът е опожарен и сринат до основи и 14 500 беззащитни граждани намират смъртта си.

На 5 октомври 1879 г. е положен символичният основен камък – започва възстановяването на Стара Загора. То се извършва по предварително изготвен план от Любор Байер, който превръща Стара Загора в първия български следосвобожденски град със съвреминно градоустройствено решение.

Започва стопански подем и развитие на Стара Загора, който е окръжен и областен център. В него се открива първата провинциална опера и радио. Кипи организиран музикален и театрален живот. Известен е като град на липите, художниците и поетите.

Днес Стара Загора е модерен и динамичен град. Той има развита индустрия и икономика – машиностроене, хранително-вкусова, тютюнопреработваща, винарска и пивоварна промишленост.

Градът е образователен център, в който има много средни училища, техникуми и специализирани гимназии, много научни и културни институти. В Стара Загора се намира Тракийският университет, в който има четири факултета, пет колежа и университетска болница с общо 4606 студенти.

В своята хилядолетна история градът многократно е възкръсвал от пепелищата, преживял е много превратности, но винаги е бил център на стопански, политически и културен живот.

Днес Стара Загора е един от най-модерните съвременни градове в България.
 

Н.с. Петър Калчев
Директор на Исторически музей, Стара Загора
 

Pro Otology
Copyright © 2002, Pro Otology Association.
ISSN 1311-8633